Отпадъците в гр. Добрич

На територията на общината се генерират битови, строителни, производствени и опасни отпадъци.

През последните години на м.в. количеството отпадъци, депонирани на общинското депо за ТБО край с. Богдан е около 50000t или около 410 kg/a на жител. Нормата на натрупване на отпадъци е около средната за страната, но е двойно по-голяма от тази в развитите страни.

Производствените отпадъци са разнородни, което е обусловено от ускорената индустриализация на града през 70-те и 80-те години на м.в., когато са формирани производствени зони с многоотраслова специализация. Следствие на икономическата криза след 1989г. производствената дейност е силно редуцирана, което се отразява благоприятно на количеството генерирани промишлени отпадъци. Освен това немалка част от производсвените отпадъци подлежат на рециклиране и се предават за последваща преработка на специализирани предприятия.

Сметосъбирането се извършва организирано ежедневно по райони, определени със заповед на кмета. От март 2000-та година дейностите сметосъбиране и сметоизвозване са отдадени на концесия на фирма “Шеле България” ЕООД.

Отпадъците се депонират от 1977 г. на депо в землището на с. Богдан, разположено на ~5 km от града. Технологичната схема е пробутване без запръстяване и достатъчно уплътняване, което намалява капацитета на депото и създава екологични проблеми. Поради това след 1995 г. са разработени проекти за рекултивация на старото депо и за неговото разширение с цел удължаване на експлоатационния му срок, който е трябвало да изтече през 1991г.

Разширението на практика не засяга нови земи, тъй като поради липса на точни граници старото сметище е заело около 100 дка, вместо отредените му 70 дка. 71,564 дка от площта на депото е собственост на Община Добричка, а 28,463 дка са собственост на Община град Добрич.

Проектът за реконструкция на депото предвижда обособяване на площ от 46 дка за депониране на битови отпадъци. Площта, подлежаща на рекултивация е 44 дка.

Тъй като депото край с. Богдан не решава дълготрайно проблемът с депонирането на отпадъците, се провеждат предпроектни проучвания със съдействието на МОСВ и чужди консултанти по програма ИСПА за направа на регионално депо край с. Крупен съвместно с общините Добричка, Крушари, Балчик, Никола Козлево, Генерал Тошево, Каварна и Шабла.

Зеленета система в гр. Добрич

За територията на община Добрич има изготвен подробен план “Зелена система”, в който е извършено обстойно обследване на статуса на съществуващата градска и крайградска зеленина, състоянието на видовете, като са изведени нуждите на града. Съобразно характерните за града ландшафтно-градоустройствени и демографски условия е направено райониране, с представен анализ на рекреационната задоволеност със зелени площи по видове категории при отчитане на голяма част от екологичните функции на растителността.

Зелената система включва следните категории зелени площи:

• Обществени паркове и градини;
• Специализирани паркове и градини;
• Санитарно - защитно озеленяване;
• Транспортно озеленяване;
• Озеленяване за ограничено ползване.

Те имат следните по-важни социални и екологични функции: рекреационни /задоволяват потребностите от спорт и отдих/; естетически и ландшафтно-естетически; биоклиматични – приток на свеж чист въздух от крайградските зони, подобряване на микроклиматичните характеристики на средата; мелиоративни - преразпределение на повърхностния и подземен отток на водите; екологични – предотвратяване миграцията на замърсители от урбанистичните дейности и транспорта, продуцират кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали /от транспорта и промишлеността/ в почвата и околната среда.

Шумът в гр. Добрич

Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. В границите на Община град Добрич се различават промишлен (производствен), транспортен, битов шум и шум от строителни дейности. В зависимост от характера (постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат), честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вердно.

Ежегодно ХЕИ - Добрич извършват измервания на нивото на уличния шум, представляващ хиперинтензивен фактор. На територията има над 20 пункта, като повечето от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони, в близост до локални източници на шум (автогари, ж.п. гари) и 9  в жилищни райони.

За град Добрич основният проблем възниква за сметка на пораждания от транспортния поток шум. За него е характерна флуктуалност, периодичност, променлива интензивност. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и лесотехническите мероприятия засилват или намаляват влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява отново в централната градска част, основно през работно време и делнични дни. Тук са съсредоточени повечето от основните транспортни потоци, улиците са по-тесни, сградите са с по-висока гъстота, залесяването е по-рехаво.

Изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др.

Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там.

С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а  най-благоприятни са зоните за организиран отдих (градските паркове).

Почвите в гр. Добрич

Според почвената класификация на България /М.Пенков/, територията на община Добрич попада в Добруджански почвен район. В региона на Добрич няма съществено разнообразие на почви, обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните почви - отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна - деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се.

Развитието на промишлени дейности в района на Добрич, интензивното селско стопанство и животновъдството са източници за замърсяване на почвите в района.

Почвите могат да бъдат замърсени от:

• Инфилтрация на замърсени води от промишлеността и бита
• Отлагане на замърсители от прахоунос и аерозоли от промишлеността и транспортното замърсяване
• Замърсяване с битови отпадъци.

В зависимост от типовете замърсители и техните свойства - киселинно-основни, окислително-редукционни, комплексообразуващи, йонообменни и други могат да бъдат променени и генетично-обособените почвени условия. Като следствие се изменя въздушно – водния режим на почвата и микробиологичните процеси в нея, като и могат да настъпят физикохимични и биохимични трансформации. Замърсителите се натрупват в повърхностните почвени слоеве, където реактивоспособността е най-силно изразена. Замърсителите, след попадането им в почвата, образуват нови вещества: утаечни форми и продукти от взаимодействието с твърдата фаза; разтворими и неразтворими минерални и органични комплекси, адсорбирани обменни форми и свободни йони в разтвор. Най-честите промени в почвите са свързани с изменения в сорбционните и киселинно-основни изменения, които дестабилизират биологичната усвоимост на макро и микро елементите и предизвикват явления на хранителен дефицит.

Водите в гр. Добрич

Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси.

Водоснабдяването на града се извършва от сондажи и каптажи, разположени предимно около града и групирани в 8 помпени станции с общ обем около 51840-54432 m³/дн (600-630 l/s). Използват се води от сарматския и малм-валанжския водоносни хоризонти. Водите се отличават с микробна чистота и могат да сеизползват за питейни нужди без пречистване. Съгласно Наредба № 9 на МЗ за качеството на водата, предназначена за питейно–битови цели, /ДВ,  бр.30/01г./ те се подлагат само на хлориране.

Водоизточниците са в режим на постоянна експлоатация. Около всеки от тях е изграден пояс І на СОЗ. Контролът на водоразпределителната система е компютъризиран.

Средното водно обезпечаване на един жител от общината е 66 литра на денонощие. Според “Проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата – фаза II” общото върхово потребление на вода към гр.Добрич е определено на 60000m³, а реално подаването е около 50000m³. Разликата от около 10000 m³ е приблизителният недостиг за града.

Водопроводната мрежа на общината е напълно изградена.

Контролът върху качеството на питейната вода ХЕИ извършва, като периодично прави пробонабиране от помпените станции, собствените водоизточници и консуматорите (КП, разположени в жилищните зони на града). Пробите се изследват по физико-химични (цвят, мирис, вкус, мътност, pH, окисляемост, амоняк, нитрити, нитрати, хлориди)  и микробиологични показатели (общ брой микроорганизми и коли форми)

Качеството на питейните води е добро (няма нитратно замърсяване, а отклоненията в микробиологичните показатели са инцидентни следствие на ремонти). Не се изисква пречистване на питейните води.

Канализационната мрежа на града е изградена над 80%. Канализационната система е смесена (за битово-отпадни, производствени и дъждовни води). Към настоящия момент системата не може да поеме цялото количество отпадни и дъждовни води, т.к. е оразмерена за по-малки водни количества от действителните и са положени тръби с по-малък диаметър от необходимия. Проблеми с отвеждането на водите при екстремални условия възникват при главния колектор в най-ниските градски части. Без канализация е квартал “Изгрев”, а в квартал “Рилци” има само дъждовна канализация.

Отпадните води се пречистват в ГПСОВ, разположена в с. Врачанци върху 116.146dka общински земи. Станцията е с проектен капацитет 73500 m³/d. В момента тя работи с капацитет около 50000 m³/d. Пречистването е двустъпално: механично (решетки, пясъкозадържатели, първични радиални утаители, вторични утаители) и биологично.

Пречистените отпадни води заустват в река Суха. След въвеждане на станцията в експлоатация през 1985 г. не е извършвана модернизация, което несъмнено би повишило ефективността й както по отношение на пречиствателния ефект, така и по отношение преработването на утайките.

Въздухът в гр. Добрич

На територията на Община град Добрич качеството на атмосферния въздух се наблюдава главно чрез мобилната станция за имисионен контрол на РИОСВ – Варна, оборудвана с автоматични монитори за   въглероден оксид, озон, азотни оксиди, серен диоксид и фини прахови частици – ФПЧ₁₀ (с големина на частиците под 10 mm). Паралелно се провеждат наблюдения на фонови данни за метеорологични условия в приземния слой: посока, скорост на вятъра, атмосферно налягане, температура на въздуха, слънчево греене и влажност на въздуха.

Освен Националната система за мониторинг гр. Добрич разполага и с местна система за наблюдение и контрол, организирана от Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ). Използвани са ръчни методи за пробонабиране на атмосферния въздух и стандартизирани методики за анализ на наблюдаваните замърсители: серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли и общ суспендиран прах (с големина на частиците от 10 до 100 mm).

       Нивото на замърсяване на атмосферният въздух с вредни вещества се определя от големината на емисиите им; от техните химични и физични свойства; от характерните особености - релеф, озеленяване, начин на застрояване; от климатичните и метеорологични условия.

    Основните метеорологични явления, които благоприятстват натрупването на атмосферни замърсители и намаляват самопречистващата способност на атмосферата са:

Ø    голяма честота на тихо време,

Ø    ниска средна скорост на вятъра,

Ø    значителен брой на дните с мъгла,

Ø    наличие на термични инверсии.

Програма за намаляване на нивата и достигане съответните норми за ФПЧ₁₀, приета на заседание на Общински съвет, проведено на 29 април 2003 година.

Градски парк Свети Георги

Паркът е открит през 1867 г. и е обявен за паметник на културата през 1999 г. Парка предлага на своите посетители разнообразни места за отдих, спорт и среща с природата.

През 2003 г. градината на стария парк 25 декара е реконструирана по проекта на ПРООН и МТСП "Красива България".